Aмериканецът Стюарт Алън Тил (42 г.) е сред основателите на медийната интернет компания "Инвестор.БГ", която обединява 14 сайта. През 2004 г. "Инвестор.БГ" направи първото първично публично предлагане на акции на Българската фондова борса.
Тил стана изпълнителен директор на "Инвестор.БГ" през февруари 2010 г., като дотогава 7 години работеше в централата на "Шел" в Холандия. Бил е финансов и инвестиционен директор в унгарски и румънски компании. Има магистърска степен по бизнес администрация от "Кейс уестърн ризърв юнивърсити". 

- Г-н Тил, как оценявате живота в България в сравнение с другите страни?

- Смятам, че българите са най-приятелски настроените хора от всички страни, където съм бил. Роден съм в Чикаго, но през по-голямата част от живота съм се местил на различни места. Семейството ми напусна Чикаго, когато бях 7-годишен. След това на 14 години напуснах дома и отидох да уча в интернат. После на 18 години записах колеж. Не съм типичен американец. Живея в Европа от двайсетина години. Дори когато бях на 15 години участвах в програми за обмяна на опит, така че съм бил навсякъде. И сега, когато се върна в САЩ, се чувствам сякаш съм в чужда държава.

- Каква е връзката ви с България, имате ли къща или имоти?

- Имам апартамент, както и инвестиции в земя. Имам и типично българско преживяване - строителят ми не завърши нашата сграда както трябва и сега го съдя. Това малко ме разочарова.

- Това е типично за България. Сигурно знаете, че имаме поговорка “Хубава работа, ама българска”.

- Във всяка страна строителите са малко немарливи. Не е необичайно. Иначе не съм чувал този поговорка, въпреки че уча вашия език. Но още преди да се преместя тук, имах известен опит. Понякога, когато съм идвал тук, един ден нещата са били невероятно добри. Прекрасни хора, хубаво място, отлични възможности, абсолютно добри впечатления. И на следващия ден нещо се обърква, нещата не вървят, чешеш си главата и си притеснен, чудиш се какво да правиш. Като страстна любовна връзка. Обичаш лудо някого, а само след миг си напълно обезсърчен. Така че това по много начини обяснява връзката ми с България. Последният пример е с дома ми. Страхотен апартамент, с жестока гледка, в подножието на Витоша. Но от друга страна, строителят не е направил като хората септичната яма и тя се препълва и наводнява градината.

- Кое е най-лошото ви преживяване в България?

- Имахме обир вкъщи, случи се, когато спяхме. Доста се изплашихме и трябваше да сменим алармената система. Иначе нямам лоши преживявания.

- Харесвате ли българската кухня?

- Много я обичам. Имате страхотни свежи салати, които не могат да се намерят другаде. Например, на север или в Унгария, ако поръчате салата, ще ви донесат туршия.

- Да, но унгарската кухня е доста по-сложна от българската.

- Техните храни са доста тежки, мазни. Например, ако погледнете унгарките, аз имам теория за тях... Унгарките са много привлекателни, но я се опитайте да намерите жена, която изглежда на 35. Не можете. Можете да видите жени, които изглеждат на 28 години, и жени, които изглеждат на 42. Според мен заради храната някъде на 30-годишна възраст те остаряват наведнъж с 10 години.

- А харесват ли ви българските жени?

- Не трябва да го казвам, защото все пак имам годеница от Нова Зеландия, но, разбира се, че са много красиви.

- Какво смятате за страстта ни към политиката?

- Това не е типично българска черта. В някои държави, където съм бил, има гатанки от рода на: “Колко хора трябват, за да се направят три партии? - Двама.”

Така че всяка страна си има своите политически забежки. Аз не разбирам напълно това, защото все пак трябва да си роден там, за да си наясно с нещата. Не се и опитвам да вниквам в него.

- Но политиката винаги се отразява на икономиката. Вие имате впечатления от България от над 10 години и какво смятате, че се промени най-много през този период? По-добре ли е икономиката ни?

- Определено е по-добре. И специално последните инициативи за развитие на пътищата са нещо много добро. Това е отлична възможност за България по две причини. От една страна, ще помогне за икономиката в краткосрочен аспект. От друга, добрите пътища дават възможност за развитие и на трансграничните връзки, както и за износа.

България има много добра земеделска продукция и за да стигне тя до европейските пазари, трябват пътища, по които търговията да върви. Тук доматите се произвеждат при много по-ниски разходи и са много вкусни. Холандия отглежда домати в оранжерии и ги продава на много високи цени, а имат вкус на пластмаса.

- А българският манталитет? Ние обичаме да се оплакваме, не обичаме да работим много...

- Няма изключение в оплакването. Където и да съм бил, навсякъде се смята, че се оплакват повече от другите по света. Особено холандците, унгарците също. Не го виждам като българска отличителна черта.